„Среден свят“: AI революция в киното и история, която ви оставя на ръба
В центъра на филма „Среден свят“ (Jungggan-gye) е Йонг-рич Дже-беом (изигран от Янг Се-джонг), човек, който е създал огромна незаконна хазартна мрежа, обхващаща Югоизточна Азия, и е натрупал огромно богатство. Мнозина обаче искат парите му, а престъпленията му в чужбина го правят преследван от полицията. Неочаквано, Дже-беом е изправен пред смъртта на майка си. На погребението се събират други престъпници, които искат да го убият, полицията и хора, които искат да спечелят пари чрез него.
Внезапно той се озовава в ситуация, в която го преследват и от която бяга. Късно през нощта колата му се носи с ужасяваща скорост по пътя. Успява да избегне опасността по някакъв начин, но в крайна сметка катастрофира. Колата на Дже-беом и преследващите го автомобили претърпяват тежка злополука. Около десет души се озовават на странно място – „Средният свят“, свързващ света на мъртвите и света на живите. Това е кръстопът между живота и смъртта.
Това е експериментална творба на режисьора Кан Юн-сеонг, който постигна успех с филми като „Престъпен град“ (Crime City) и сериалите „Казино“ (Casino) и „Файн: Селски момчета“ (Pine: Country Folks) за Disney+. Предложението за кратък филм, използващ AI, е разширено до пълнометражен. Поради изключително ниския бюджет обаче, историята не е завършена. Подобно на заглавието, тя рязко прекъсва по средата.
Въпреки ограничения бюджет, филмът успява да привлече талантливи актьори като Янг Се-джонг, Бьонг Йо-хан, Им Хьонг-джун, Ким Канг-у, И Сок, И Му-сенг и Банг Хьо-рин, благодарение на доверието в режисьора Кан и експерименталния характер на проекта. През цялото време се поддържа напрежение, сякаш нещо всеки момент ще се случи. Макар сценарият да е писан преди 20 години, той точно съответства на индивидуалните желания на хората в днешно време. Безумното преследване на герои, жадуващи за големи пари, и отчаяният инстинкт за оцеляване на душите, които не искат да изчезнат между света на живите и мъртвите, представляват пределите на човешките желания днес.
AI технологията също е впечатляваща. Въпреки че не е напълно незабележима, има осезаема реалност. Сцените с автомобилни сблъсъци и експлозии са създадени без директно заснемане. С развитието на технологиите, преходът от CG към AI изглежда неизбежен. Особено сцени с будистки богове-пазители, които се движат, са много освежаващи. Макар да има някои „тромави“ моменти, те дават надежда за бъдещо усъвършенстване с развитието на технологиите.
Основният пропуск, който пречи на потапянето на публиката, е появата на „Чичо Тонг“ (Tong Ajjusshi) вместо Краля на мъртвите (Yeomla Daewang). Опитът да се разбият общоприетите норми се усеща повече като ненужна шега, отколкото като артистична странност. Единственият забавен момент е само при появата му. Старомодните екшън сцени само предизвикват дискомфорт. Непредсказуемото въображение блести чрез прецизен дизайн, а не чрез демонстрация на безпорядък.
Въпреки това, филмът има своето значение. Той вдъхва увереност, че силата на AI ще замени CG. Историята не е завършена поради липса на бюджет. Чувството на разочарование, когато историята прекъсва по средата, кара зрителите да очакват нейното завършване. Поради прекъсването, цената на билета е намалена наполовина – 8000 вона.
Корейските интернет потребители коментират, че филмът е „смел експеримент“ и „визуално впечатляващ“. Мнозина хвалят иновативното използване на AI, докато други изразяват разочарование от незавършения сюжет. Някои потребители отбелязват, че „Чичо Тонг“ не пасва на тона на филма, но все пак изчакват продължение.