Парк Джунг-хун, звезда от Чунмуро, дебютира като писател с книгата „Не съжалявай“

Парк Джунг-хун, една от най-емблематичните фигури в южнокорейското кино, известен като „Звезда от Чунмуро“, направи своя литературен дебют. Той издаде сборник с есета, озаглавен „Не съжалявай“ (Who regrets it).

Книгата отразява житейския път на Парк Джунг-хун, от първите му стъпки в актьорството до статута му на „национален любимец“, като същевременно се придържа към неговия житейски девиз: „Размишлявай, но не съжалявай“.

„Чувствам се толкова развълнуван, колкото когато дебютирах през 1986 г.“, сподели Парк Джунг-хун пред репортери наскоро в арт център „Чонгдонг1928“ в Сеул. „Но ми е малко неловко да ме наричат писател. Дали ще напиша още повече от една книга през живота си?“, добави той с характерната си усмивка.

В изданието са включени истории от цялата му кариера, започнала с филма „Камбо“ (Kambo) през 1986 г. Книгата проследява детските му мечти да стане актьор, както и истории зад хитови продукции като „Моята любов, моята съпруга“ (My Love, My Bride), „Убиване на съпругата“ (Killing My Wife), „Хуансанбол“ (Hwangsanbyeol) и популярната поредица „Двама полицаи“ (Two Cops).

Въпреки че прессъобщението на издателството споменава, че книгата е написана „в подножието на планината Дегуалънг“, Парк Джунг-хун с усмивка призна, че всъщност е творил в курорта Йонгпънг. „Имам къща там, точно до планината. Беше малко странно да се посочи „Курорт Йонгпънг“, затова написахме „Дегуалънг“, а издателите добавиха „подножието“, за да звучи сякаш съм някакъв мислител“, обясни той.

Именно тази непринудена откровеност и прямота са част от причината Парк Джунг-хун да бъде толкова обичан. Той е подходил към писането със същата автентичност. Текстът се чете леко и приятно, сякаш надничате в личния му дневник, разкривайки истинския живот на човек, който нарича себе си „късметлия“.

Парк Джунг-хун включва в книгата и инцидента с употреба на марихуана от 1994 г., който предизвика обществен скандал. „Струваше ми се, че няма да бъда повярван, ако разказвах само за добрите неща. Миналото, настоящето и бъдещето – всичко е мое. Както и да е, аз съм го направил. Бетонът става здрав, когато в него се смесят чакъл и пясък. Важното е как преодоляваш грешките и как ги приемаш. Грешките играят ролята на чакъл и пясък, за да се получи здрав бетон“, обяснява той.

Не може да не се спомене и „вечният партньор“ на Парк Джунг-хун – Ан Сунг-ги. В книгата има цяла глава, посветена на него, озаглавена „Моята звезда, Ан Сунг-ги“. Двамата актьори си партнираха в множество филми като „Чилсу и Мансу“ (Chilsu and Mansu), „Двама полицаи“ (Two Cops), „Няма какво да се гледа“ (No Regret) и „Радио звезда“ (Radio Star).

„Мисля, че последният ни филм заедно, „Радио звезда“, нямаше да е възможен без нашата лична връзка и приятелство. Г-н Ан Сунг-ги е мой учител, когото уважавам, близък приятел и като баща“, каза Парк Джунг-хун.

За съжаление, Парк Джунг-хун не е виждал Ан Сунг-ги, който в момента се бори с левкемия, повече от година. „Нещата не са добри“, разкри Парк Джунг-хун за здравословното състояние на Ан Сунг-ги. „Той не е в състояние да говори или да пише съобщения лично. Питам семейството му как е. Въпреки че говоря спокойно, съм много тъжен“, добави той с нотка на загриженост.

Корейските нетизени реагираха положително на новината за книгата на Парк Джунг-хун, като похвалиха неговата честност и готовността му да говори за грешките от миналото. Много от тях изразиха подкрепа за „националния актьор“ в новия му начинание.