Корейските драми се завръщат в офиса: Нов поглед към реалността на работното място

Погледът на корейските драми отново е насочен към офиса. Неловките усмивки по време на фирмени партита, въздъхванията пред Excel файловете и ежедневието на служителите, които оцеляват деня, вкопчени в думата „резултат“, оживяват отново на малкия екран. tvN’s ‘Taepung Sangsa’ и JTBC’s ‘Ask in a Big Company’ са главните герои.

Тези две продукции разглеждат времето през различни призми. ‘Taepung Sangsa’ превръща отчаянието от ерата на МВФ в надежда, докато ‘Ask in a Big Company’ представя настоящата организационна култура с реализъм, изследвайки „работещия човек“ по различен начин.

‘Taepung Sangsa’ разказва историята на хора, които възстановяват разрушена компания дори в ера на отчаяние и хаос. Действието се развива на фона на националната криза от финансовата криза през 1997 г. Kang Tae-poong (Lee Jun-ho), някога част от клубната сцена в Апгуджонг, променя житейския си път, след като поема търговска компания след смъртта на баща си. Процесът, чрез който той и счетоводителката Oh Mi-sun (Kim Min-ha) възстановяват компанията на ръба на фалита, не е просто история за израстване, а „епос за възстановяване на общността“.

Прецизната историческа реконструкция повишава емоционалното потапяне. Реквизити като пейджъри, Citycom телефони, телекси и касетъчни магнетофони перфектно възстановяват 90-те години. Дори прическите, гримът и облеклото носят аромата на „онези времена“. Тази висококачествена визуална естетика не е просто носталгия. Тя служи като средство за пресъздаване на историята на оцеляването на едно поколение, което не е загубило усмивката си въпреки икономическите рани.

‘Ask in a Big Company’ рисува „портрет на служителя“ от съвсем различна гледна точка. Kim Nak-su (Ryu Seung-ryong) на пръв поглед изглежда като напълно успешен мъж. 25 години в голяма корпорация, собственик на жилище в Сеул, син студент в престижен университет, среднощно домакинство с луксозна кола.

Въпреки това, камерата настойчиво разкрива празнотата зад този бляскав външен вид. Разкрива се незначителността на човек, който се задържа в организацията, наричан „꼰대“ (kkondae - старшинство), баща, отчужден от семейството си, и човек, който е затворил живота си в корпоративната йерархия.

Kim Nak-su прилича на шефа, когото всички познаваме. Неговата упоритост да каже на сина си „отиди в армията“, лицемерието му да нареди на подчинен да се откаже от повишение, завистта, която изпитва към успеха на колега. Дори сцената, в която той избира чанта, като търси цена, която е „по-евтина от тази на шефа и по-скъпа от тази на младшия“, символизира сложната самооценка на неговото поколение. Така ‘Kim Bu-jang’s Story’ се превръща в сатира на реалността, прикрита под формата на комедия.

Популярността на двете драми се крие в крайна сметка в „отражението на реалността“. Преживявания, които всеки може би е имал, са естествено вплетени в сюжета. Въпреки че са разположени в различни епохи, те формират междугенерационна емпатия чрез общата черта да превръщат работното място в сцена за „истории за оцеляване на обикновени хора“.

Културният критик Jung Deok-hyun анализира: „Зрителите отдавна изпитват силна емпатия към съдържание, което отразява аспекти от реалността. В епоха, когато успехът не е лесен, зрителите искат да намерят утеха в истории, които говорят от тяхно име. Точното улавяне на общественото желание за „емпатично съдържание“ е причината за популярността на тези две произведения.“

Корейските нетизени реагират смесено на тези драми. Мнозина са доволни от точното пресъздаване на 90-те години в 'Taepung Sangsa', докато други са леко разтревожени от реализма на корпоративната култура, показан в 'Ask in a Big Company'. Въпреки това, повечето смятат, че тези драми хвърлят много точно светлина върху настоящата ситуация.