Парк Джи-хьон срещна легендата Нам Джин в емоционална среща за "I Live Alone"
В епизод на MBC "I Live Alone", излъчен на 21-ви, певицата Парк Джи-хьон (Park Ji-hyun) имаше честта да се срещне с една от най-големите икони на корейската музикална сцена - Нам Джин (Nam Jin).
Парк Джи-хьон, която е от град Мокпо, както и Нам Джин, приготви специално ястие за своя ментор. Тя използва пресни морски дарове като морски таралежи и акула, донесени от родния си град. "Подготвих това за Нам Джин-сънбе, уважаван старши артист, който представя Мокпо", сподели Парк Джи-хьон. "Поздравих го по време на празниците, но не успяхме да се видим. Той искаше да се видим и аз исках да му покажа усилията си." Резултатът беше обяд, сравним с храната на кралски особи.
"Въпреки че сме се срещали няколко пъти, това е първата ни частна среща сам-на-сам", разкри Парк Джи-хьон с трепет. Нам Джин я посрещна топло: "Чувам добри новини за теб. Исках да се срещнем."
Когато Парк Джи-хьон извади приготвения обяд, Нам Джин възкликна: "Жалко е да го ям сам. Трудно е да се яде толкова вкусно нещо. Никога през живота си не съм виждал млад колега да носи храна от района Йеолладо (Jeolla-do) толкова добре приготвена." Той не спести похвалите си към Парк Джи-хьон и добави с обич: "Ще бъде чудесно, ако Джи-хьон продължи моята линия."
Нам Джин отправи изненадваща молба: "Искам да видя как пееш моя песен. Искам да видя какъв е твоят стил." Парк Джи-хьон показа изпълнението си на песента "Dung-ji" (둥지), която беше пяла на свой концерт, и преживя напрегнатия момент да получи обратна връзка от оригиналния изпълнител. Нам Джин похвали: "Тя има много талант. Нейната физика и телосложение са такива, че трябва да танцува като певица."
В края на предаването Парк Джи-хьон описа Нам Джин като "силно, старо дърво". "Искам да сте здрави и щастливи дълго време. Вие сте нашият вечен Нам Джин", заяви тя с дълбоко уважение.
Феновете в Корея реагираха с възхищение. Коментари като "Химията между тези двамата е невероятна!" и "Нам Джин-сънбе е толкова мил към Парк Джи-хьон. Това е наистина трогателно" бяха често срещани.