Ким Чанг-хун открива нова ера със своя първи солов концерт след завършването на проекта „1000 песни поезия“

Ким Чанг-хун (Kim Chang-hoon), член на Sanullim, композитор, художник и „артист във всички области“, който сам себе си описва като „човек, който пее поезия“, завърши успешно своя първи солов концерт след завършването на амбициозния проект „1000 песни поезия“.

Концертът, озаглавен „В крайна сметка, това ще бъде добре дошло“ (Pilgyeong, Hwandaega doel Geosida), се проведе на 15-и в артхола Geumam в Каннам, Сеул. Залата беше разпродадена предварително. Сцената беше семпла, но изпълненията му на китара, гласа му и 25 песен-поезии изпълниха театъра.

Ким Чанг-хун изпълни общо 25 песни, включително 23 песни-поезии и две собствени песни от периода на Sanullim, „Dokbaek“ (Монолог) и „Hoesang“ (Спомен), наизуст. Ким Док-джун (Kim Deok-jun) от хуманистичния форум „Genius Table“ възкликна: „Той наизуст изпя 25 стихотворения, без да пропусне нито една буква, без никакво подкана. Мисълта за това колко дълго и с каква сърдечност е разговарял с поезията, за да усвои напълно този огромен език, предизвиква благоговение“.

Той продължи, описвайки сцената като „величествено пътешествие, където поезията, музиката и дълбоката човешка душа се сливат в едно“. „Сърцето на поета във всяко стихотворение беше предадено нефилтрирано чрез собствения му глас и мелодия. Композицията, която перфектно пасваше на ритъма и емоцията на стихотворението, дори в припева, беше „интерпретация“ и „съпричастност“ сама по себе си“, похвали той. Умението му да вдъхва нов живот на думите на поета, далеч надхвърлящо простото добавяне на мелодия, беше показано в пълния си блясък на сцената.

По-специално, той описа Ким Чанг-хун като „поет, който пее поезия, и художник, който запълва празнотите в поезията със собствената си чувствителност“. „Когато затворя очи, се разкриват сцени от стихотворенията, а когато ги отворя, човек на сцената свободно преминава между трите области на изкуството – поезия, музика и живопис“. „Дълбоко впечатление за това как един човек подхожда към изкуството и живота“, което остава дълго след края на представлението.

Концертът беше структуриран като песенен цикъл от четири части. След края на всяка песен не последваха аплодисменти, а на екрана отзад се редуваха текстове на стихотворения и живописни произведения на Ким Чанг-хун. Публиката беше въвлечена в уникално преживяване, като очите им следяха стиховете и картините, а ушите им – мелодиите. Това беше структура, която, по думите на Ким Док-джун, „свободно преминава между трите области на изкуството – поезия, музика и живопис“.

За този проект Ким Чанг-хун работи четири години, спазвайки принципа „един поет, една песен“, за да завърши 1000 песен-поезии. Той беше заявил: „За да направиш 1000 песен-поезии, трябва да правиш 250 на година, или 5 на ден, без пропуск“. „Ако бях започнал с цел 1000, числото щеше да изглежда непосилна“, каза той. Въпреки това, причината, поради която той успя да продължи това изглеждащо безразсъдно предизвикателство докрай, произтичаше от неговата артистична визия, която определя поезията като „скъпоценни камъни на хартия“.

Този концерт беше и момент, който кондензира настоящето на Ким Чанг-хун. Наскоро той откри двуетажна художествена изложба „Art beyond Fame“ с Ким Уан-сун (Kim Wan-sun), представяйки абстрактни и фигуративни картини паралелно. Неговите пътувания между музика, писане и живопис вече не са просто описание, а реалност.

По време на концерта се появи и неговият брат Ким Чанг-ван (Kim Chang-wan). В спомен на покойния Ким Чанг-ик (Kim Chang-ik), Ким Чанг-ван изпълни нова песен на китара и казу, след което изпя известната песен на Sanullim „Eomeoniwa Godeungeo“ (Майка и скумрия). Моментът, споделен от двамата братя на една сцена, обагри театъра в тихи спомени.

Когато прозвучаха „Dokbaek“ и „Hoesang“, лицата на публиката на средна възраст проблеснаха със спомени от студентските им години. Един коментатор отбеляза: „Вероятно публиката, напускаща залата, си е припомняла „Hoesang“, започваща с „Улицата, по която вървях…““.

Проектът „1000 песни поезия“ засяга едновременно историята на корейската популярна музика и литература. Той композира мелодии към езика на 1000 поети, като някои от тях са издадени в албума „Dangsin, Apeujima“ (Ти, не бъди тъжен). Освен това, той публикува сборник с есета-поезия, „Jeongmal Geureol Ttaega Isseul Geomnida“ (Наистина ще има такива моменти), събиращ проза от 23 поети, документирайки процеса на прераждане на поезията в музика.

Ким Чанг-хун подчерта, че „най-благословен съм аз“ и времето, прекарано в среща с езика на поезията, е неговото артистично богатство.

Следващите му планове също са тясно свързани с поезията. Той заяви: „Искам да правя турнета в литературните къщи на поети и писатели в цялата страна“ и „Искам да планирам турне с песни-поезии, свързващо културни центрове в сътрудничество с местните власти“.

Неговата концепция е да споделя ползите от поезията и красотата на песните с публиката не само в книги, но и в концертни зали и литературни къщи.

Корейските нетизени определиха усилията на Ким Чанг-хун като „рядък талант“ и „прекрасно сливане на изкуствата“. Много коментари гласяха: „Няма да намерим друг такъв артист“ и „Трябва да почетем неговото изкуство“.