„Не можеше да бъде“: Новият филм на Парк Чан-ук изследва човешките избори във време на несигурност

Новият филм на известния режисьор Парк Чан-ук, „Не можеше да бъде“, който излезе на екран на 24-ти, демонстрира крачка на режисьора към по-широка публика, разрушавайки образа на майстор, смятан за не особено популярен. Това е постижение, което не пада в капана на самоповторението.

Централният герой на филма, Ман-су, губи работата си след 25 години служба в „Тхеян“ хартиена фабрика, тъй като тя е придобита от чужда компания. Целта му е да намери място в „Мун“ Хартия, компания, която, въпреки спада в индустрията, е успяла да си пробие нов път. Въпреки това, дори там позицията му е нестабилна поради нарастващата тенденция към автоматизация.

Слънцето, което обикновено се свързва с топлина, във филма се превръща в елемент, който измъчва Ман-су. То го заслепява по време на интервюто за новата работа, символизирайки неизбежността и способността да замъгли преценката в критични моменти. Този парадоксален образ на слънцето създава напрежение, напомняйки, че загубата на работа, подобно на слънчевата светлина, може да дойде неочаквано, подобно на природно бедствие.

Филмът, както подсказва заглавието му, подчертава значението на избора. След уволнението, Ман-су можеше да преосмисли себе си, както го посъветва съпругата му Ми-ри, или да опита нещо ново. Съпругата му също можеше да разследва истината, а героят Бум-мо, по забележката на съпругата му А-ра, можеше да отвори музикално кафене, вместо да изпадне в депресия след уволнението си. Важно е не самото уволнение, а реакцията на него. Въпреки това, всички герои отхвърлят възможностите си и оправдават действията си с фразата „нямаше друг избор“.

Първата фраза „няма друг избор“ идва от чуждестранен мениджър, който обяснява съкращенията на Ман-су. Това е първата рационализация във филма. Пред лицето на корпоративната логика, работник с 25 години стаж не става централна фигура, а по-скоро бреме.

Ман-су, който беше отдаден съпруг и баща, губи и самочувствието си, когато остава без работа, и започва да проявява притежателно поведение към съпругата си. Неговата бруталност към нея, когато губи контрол, рязко контрастира с нерешителността му пред конкурентите. Той, който някога подчертаваше солидарността с колегите си, сега мисли само за собственото си оцеляване. Отношението му към автоматизацията във фабриката показва колко слаби са били връзките му. Губейки икономическата си мощ, Ман-су става страхливец. Филмът напомня, че дори в трудни ситуации има ненасилствени алтернативи и че публиката може да види себе си в различна ситуация.

През целия филм Парк Чан-ук изобразява реалността на Ман-су, неговата страхливост и насилие с леки, почти нематериални щрихи. Тези проблеми, свързани с оцеляването, могат да изглеждат тривиални, но в същото време позволяват на зрителя да ги гледа от известно разстояние и дори да им се смее. Филмът е черна комедия, в която смехът се смесва с горчивина.

„Не можеше да бъде“ резонира с тези, които са преживели търсене на работа, особено със социалните дискусии за преквалификация на хора на средна възраст и конкуренцията с AI автоматизацията. За разлика от предишните творби на режисьора, като „Oldboy“ или „The Handmaiden“, където имаше драматични теми като отмъщение или любов, „Не можеше да бъде“ представя по-общо разбираема история. Стилът на разказване също се различава, като насърчава търсенето на скрити символи и метафори. Въпреки че личните предпочитания могат да се различават, очакванията към Парк Чан-ук и неговата неустоима привлекателност остават.

Парк Чан-ук е известен южнокорейски кинорежисьор, сценарист и продуцент, прочут със своя отличителен визуален стил и изследванията си на теми като насилие, отмъщение и морална двусмисленост. Неговите творби често се характеризират с тъмна естетика, черен хумор и сложни герои. Критиците и публиката оценяват неговата смелост да предизвиква табута и неговия експериментален подход към киното.